No Place Like Home?

Животът ми се побира в куфар. Това установих преди близо година, когато прекосих океана за първи път, в търсене нова пътека и нов живот. Тогава притежавах само спомени за летни усмивки и бледа сянка на щастие, но бях въоръжена с купища неясни мечти. Влачех живота-куфар по бостънските улици, дланите ми боляха до червено, а аз [...]

New York State of Mind

Влюбих се. Защото той е толкова невероятно чаровен. Защото е невероятно красив по свой собствен начин. И целия е ураган от живот и енергия. Събрал е в себе си мъдростта и историите на няколко поколения и ги поднася нежно, на малки хапки. И никога не може да е скучен, дори в 4 сутринта. Събудих се [...]

I wanna wake up in a city that never sleeps…

Само на четири часа и 10 долара разстояние. Голямата ябълка. Градът на мечтите. Градът, който никога не спи. Статуята на свободата, Empire State Building, Times Square, Central Park… Скоро, съвсем скоро.

…любов по италиански

Подарявам си пътувания. Във времето и пространството. Потапям се в мечти за отдавна отминали епохи с дъх на несекваща романтика. С помощта на тонове музика и един стар сериал. Чиста проба италиански, без преводи и без субтитри. И мисля, че се влюбвам. В езика, Андреа Бочели и мечтите за романтика. Започвам да мисля, че ако [...]

Sealed with love

  Отворих вратата и го видях – бял плик с щампа Royal Mail. От Глазгоу. Първото и единствено истинско писмо, което съм получавала. Написано на ръка. Невероятно, приказно, вълшебно. Защото вече (почти) никой не пише. Нямаме време и предпочитаме студените дигитални поздрави на социалните мрежи или половинчатите, някакси недовършени чатове в “Скайп”. В редки, много [...]

Streets of Philadelphia

48 часа и едно пътуване. Коли, автобуси, влакове и пак автобуси. Бостън – Филаделфия – Бостън. Пристигнах във Филаделфия на разсъмване – точно онова време, когато не е ясно дали градът се събужда или заспива. След близо час обикаляне по улиците в търсене на сносен ресторант, с двамата ми спътници се озовахме в Dunkin’ Donuts [...]

14.02 или “за любовта към виното”

“Какво ще правиш на Свети Валентин?” – питаха ме съквартирантките по време на съботната обекуска. Трябваше да е небрежно, просто ей така, всички да споделяме планове. От мен обаче негласно се очакваше да имам среща. Така де, нали уж съм много щура и вълнуваща, и приключенски настроена и, и, и… Все някой трябваше да се [...]

Писмо до 16-годишното ми Аз

Скъпа Лея, Не знам с какво да започна. Имам да ти дам толкова съвети, че свят да ти се завие. Започни с това да си подредиш приоритетите и да си отсееш контактите – около теб има толкова много ненужни хора, които само те дърпат назад, а ти си се вкопчила в тях и не ги [...]

I’ve got a self to recover

Загубих се. Някъде измежду спиралата и сенките за очи. Някъде в разстоянието Бургас-Бостън. Загубването е процес. Не става изведнъж, а постепенно и бавно, но въпреки това мълниеносно. Не знаеш нищо за себе си, нито как се е стигнало дотам. Само, че не искаш вече да си такъв. Че трябва да се върнеш някъде много, много [...]

Someday

Някога ще се науча да обичам. Обещавам. Когато в устните ми вече няма вятър И спра да късам кецове от танци. Когато в дланите ми вече няма огън И ноктите ми са лакирани в депресия. Когато в разните-му-там сърца Зарастнат дупките от токчета И Слънцето единствено изгрява От нечие безплътно нежнорусо. Когато в миглите си [...]