14.02 или “за любовта към виното”

“Какво ще правиш на Свети Валентин?” – питаха ме съквартирантките по време на съботната обекуска. Трябваше да е небрежно, просто ей така, всички да споделяме планове. От мен обаче негласно се очакваше да имам среща. Така де, нали уж съм много щура и вълнуваща, и приключенски настроена и, и, и… Все някой трябваше да се подлъже да ме покани на среща. Така си и беше, каниха ме. Отказах. Причини – бол. Например, че есето по антропология няма да се напише само. Истината обаче е, че цялата истерия около червените плюшени сърца и херувимчетата, имащи спешна нужда от доктор Емилова, ме кара да се изприщвам.

Някога много отдавна, когато бях в гимназията, се виждах с момче, което се пишеше голям романтик. Съответно 14-ти февруари не можеше да остане просто един от 365 дни в годината. Всичките ми протести, че като съм влюбена, съм влюбена всеки ден, бяха подминавани като стопаджия в САЩ. 14-ти февруари трябва да е специален. Точка. Трябваше да се обличам официално – черни сатенени рокли, деколтирани ризи в цвят бордо и прави поли до коляното – за да пасвам порядъчно на неговите дънки и памучна блуза. Отказвах да правя подаръци, но това не ме спасяваше от картичките с преписани от интернет послания. Вечерите продължаваха в евтини заведения и двойни срещи с двойки, които не можех да понасям, или пък в обикаляне на града при минусови температури, защото заведенията се пръскат по шевовете. Кой да ти знае, че за вечерта на Свети Валентин трябва резервация?! И през цялото това време аз си мечтаех за бутилка вино в компанията на баща ми. In vino veritas, както се казва. А въпросната любов, подобно на купищата сърца по витрините, беше произведена в Китай.

Сега, когато съм щастливо необвързана, свободно мога да посветя вечерта си само и единствено на виното. Макар и в Бостън. Хубавото вино навсякъде има еднакъв вкус. На страст, удоволствие и живот. На спомени – стари и сгряващи като камина в зимна вечер, или такива, на които предстои да бъдат създадени. На мечти за дълги вечери с Бетовен и джаз. На Prince и нежни блусове. На поезия в малки стари томчета с твърди корици. На уют и приятелства, преминаващи границите на времето и пространството. Хубавото вино винаги и навсякъде има еднакъв вкус. Вкус на любов.