Обещания по новогодишно

Преди около година реших (също както останалите 6 милиарда души на планетата) да си обещавам разни неща. Защото 1-ви януари уж е време да започеш отначало. Така и аз казах, че ще започна процес на self-improvement. Година по-късно равносметката гласи, че макар кирилицата да е основната азбука, която използвам в комуникацията си с други хора, една част от килограмите да са стопени по неведоми пътища, кифленско-женската ми природа да е достигнала небивал разцвет и немския ми да е стотици пъти по-добър, една друга част от обещанията за 2011 са останали неизпълнени. Така например, псувните все още не са напуснали речника ми, макар да съставляват много по-малка част, здравословния начин на живот все още е на светлинни години от мен, а килограмите са изчезнали по-скоро с помощта на магическа бутилка, отколкото с тази на магическа пръчица. 2012 ще е време, в което ще се самопредизвиквам повече – като започнем от Mein Kampf и Ремарк на немски, минем през научаване да обичам (вместо да презирам) зародилата се кифленска част от мен и стигнем до това да поставям себе си и собствените си цели все по-напред. Тази година списъкът ще бъде една идея по-различен и може би една идея по-полезен. Трудно ми е да подредя обещанията в него по важност, затова просто ще се постарая да изпълня всичките. Без повече увъртане – ето ги и тях:

1. Да рискувам повече: може би приоритетно. Защото не искам един ден да се събудя на 80 и сбръчкана и да осъзная, че съм пропуснала живота край себе си, а всичките ми истории да завършват с “не го направих, защото…”

2. Да се науча на самоконтрол: едно време бях специалист в което. Тук включваме ядене на десерти не повече от 3 пъти седмично и отказване на твърдия алкохол. Така вместо “и след като уискито свърши…”, вече историите ми ще съдържат репликата “няколко чаши вино/шампанско/ неизвестен брой коктейли по-късно”. И ще гледам никога да не са повече от 4-5.

3. Да ходя на фитнес поне по 3 пъти на седмица: “здрав дух в здраво тяло”, нали така беше.

4. Да не закъснявам: едно от най-лошите ми качества. Дори да тръгна половин час по-рано, пак ще пристигна с поне 5 минути закъснение, независимо от времевата зона.

За тази година толкова, а в началото на следващата ще видим резултата. Напук на маите.