Писмо до 16-годишното ми Аз

Скъпа Лея, Не знам с какво да започна. Имам да ти дам толкова съвети, че свят да ти се завие. Започни с това да си подредиш приоритетите и да си отсееш контактите – около теб има толкова много ненужни хора, които само те дърпат назад, а ти си се вкопчила в тях и не ги [...]

I’ve got a self to recover

Загубих се. Някъде измежду спиралата и сенките за очи. Някъде в разстоянието Бургас-Бостън. Загубването е процес. Не става изведнъж, а постепенно и бавно, но въпреки това мълниеносно. Не знаеш нищо за себе си, нито как се е стигнало дотам. Само, че не искаш вече да си такъв. Че трябва да се върнеш някъде много, много [...]

Someday

Някога ще се науча да обичам. Обещавам. Когато в устните ми вече няма вятър И спра да късам кецове от танци. Когато в дланите ми вече няма огън И ноктите ми са лакирани в депресия. Когато в разните-му-там сърца Зарастнат дупките от токчета И Слънцето единствено изгрява От нечие безплътно нежнорусо. Когато в миглите си [...]

Обещания по новогодишно

Преди около година реших (също както останалите 6 милиарда души на планетата) да си обещавам разни неща. Защото 1-ви януари уж е време да започеш отначало. Така и аз казах, че ще започна процес на self-improvement. Година по-късно равносметката гласи, че макар кирилицата да е основната азбука, която използвам в комуникацията си с други хора, една [...]