Прощално

Ще те запомня как ми се усмихваш, със тиха нежност, грижа и любов; запретнала ръкави и с точилка пак цялата потънала в брашно. Ще помня мириса на палачинки сутрин и как превързваш сините ми колена; как водиш ме в парка, при петлето (да, същото, във поликлиниката, на онова стъкло), как ми завързваш лявата ръка за [...]

Играчка-плачка

Винаги съм била авантюрист. Винаги съм искала да “се забъркам” в някакво приключение – нещо  щуро и непредвидимо. Така и се роди идеята да започна да пътувам на стоп. Нещо ме влечеше в нея. Още от малка намирах определено очарование във вдигналите палци по пътищата хора, които баща ми редовно подминаваше. Беше ми интересно защо [...]