Да си поговорим за….обещания

И по-точно – за новогодишни. Нищо, че е края на януари и че не му е точно сега времето.  Нищо, че голяма част от километричния списък на много от нас е забравена. Нищо, че специално за този род обещания правилото, че “се дават, за да се нарушават” много често важи в пълна сила. Точно затова моя списък беше кратък. Всъщност, това е първата година, за която съм си направила конкретен такъв. Досега май никога не съм си обещавала нещо за Нова година. Е, миналата година си бях направила to-do list, но той беше съставен по-скоро от един вид задачи, отколкото от обещания. (И в интерес на истината, изпълних голяма част от него, като нещата често се случваха напълно случайно… Но така е по-хубаво, нали?)

Винаги съм била меко казано педантична по отношение на обещания. Към когото и да било. Може да обърна света наопаки, да мина през огън и вода, да извадя “Титаник” от дъното на океана и да съживя Леонардо Дикаприо, но ще си спазя думата. Точка. И това ми е давало самочувствието на “точна мацка”. Сега обаче осъзнавам, че обещанията ‘пред себе си’ и ‘пред другите’ са от различен характер. Че вторите са по-лесни (както за даване, така и за спазване). Или поне аз така го виждам за момента. Но да не увъртам повече. Дами и господа, момчета и момичета (ако някой изобщо ме е изтърпял дотук), представям ви…Списъка!

1. Да започна да пиша на кирилица и да използвам пунктуация в Skype (единственото място, където си позволявах да не го правя)

2. Да стана една идея по-…момиче

3. Да спра да псувам

4. Да намаля алкохола

5. Да го науча тоя немски най-сетне

6. Да започна да живея малко по-здравословно (и покрай това да стопя малко сланинка)

7. Да мисля първо за себе си и чак след това - за другите (това, може би, е най-важното)

Неособено дълъг списък, нали? Нека видим равносметката за постигнатото в края на януари! И така, по ред на номерата! Строй се!

Началото беше лесно. Направих го от раз – веднага, щом включих Skype за първи път. Още в Прага. Е, в началото беше малко дискомфортно, че непрекъснато трябва да сменям шрифта заради емотиконите и да мисля за запетаите, но пък – нейсе, крайно време ми е да го овладея този мозъчен процес. Съответно, гордо мога да кажа, че единичката беше зачеркната със замах. Ето така.

За двойката – получавам шестица. Още на летището сред покупките ми от безмитната зона намери място спирала на YvesSaintLaurent, а като се завърнах допълних комплекта със сенки и боти на неприлично висок ток (разбирайте около 10 см). Успехът (или падението, по избор на клиента) не свършва дотук. На всичкото отгоре бързо-бързо се научих да се гримирам, осъзнах, че черни сенки ми стоят отвратително и трябва да ги пробутам, така де – подаря – на някоя от приятелките ми. И внимание – топ новината: научих се да ходя на чудовищните обувки! Или поне така искам да си мисля, понеже не съм особено сигурна доколко един ден (и нощ) обикаляне по белгийските улици (и барове) се брои…

Три…се изкарва най-трудно. Или поне така твърди студентската митология. Която, междувпрочем, всички спрягаха за мен: невярващи и учудени погледи, съмнителни полуусмивки и ясно артикулирано “Не можеш” – всичко показва колко силна и неразрушима кармична връзка са усещали хората между мен и фразата “Псувнята, братя, дар божествен е”… Да, да, ама не! Гордо заявявам, че от около 2 седмици устата ми са напуснали смо 2-3 псувни и то при екстремни условия. Честна междузвездна!

По номер четири работя – горе-долу успешно.

По пет тепърва ще започна работа.

Шестицата е най-голямото предизвикателство за момента. От няколко седмици насам все (неуспешно) почвам някакъв хранителен режим. Да не говорим, че в момента този хранителен режим трябва да бъде временно превърнат в диета, защото откакто се върнах от Белгия превърнах яденето в хоби. Ям като стана и преди да си легна, ям докато гледам филм или чета книга, ям преди и след работа. Общо взето – кой какво прави, аз се тъпча. Резултатът, разбира се, не закъсня. Превърнах се в син кит. И макар да мога да го прикрия визуално, не мога да скрия начина, по който се чувствам. А в крайна сметка това как се чувстваш е в пъти по-важно от това как изглеждаш, нали така? Е, аз се усещам подута, тромава и тежка и не мога да се отърва от чувството, че корема ми е по-голям от бюста. За мой късмет, природата ме е надарила със значително свестен метаболизъм – трупам бързо, но пък свалям два пъти по! Така че, сбогом, биричке и количке! Ще се видим 5 килограма по-късно!

И finale grande: за божественото 7 направих постъпки още в новогодишната нощ, когато изневиделица зарязах компанията. От тогава насам не съм имала чак такива ярки прояви. Но се опитвам да го правя, малко по малко. И макар да звучи изключително лесно, изпълнението не е точно такова. Но се уча (имам още 11 месеца за това), защото осъзнах, че сами трябва да се погрижим за щастието си; че никой няма да отчете алтруизма ни, в случай, че по някакъв начин пречим на неговите интереси. It’s me against the world.

За финал ви предлагам една песен за обещания. Защото понякога се случва да ги даваме, без да можем (или да искаме) да ги изпълним.